Mar 24, 2007, 1:57 PM

* * *

  Poetry
658 0 1

                                                                             "Докато човек е жив, не трябва да губи надежда!"

Спомен - болезнен,
отново се връща при мен.
Самота - безкрайна
ме съпътства и в този ден.
Любов - непотребна,
отхвърлена от любимия човек.
Надежда - последна,
но свършила с твоето "НЕ"!
Сълзи - горчиви,
се стичат по моето лице.
Мъка - непреодолима,
се е загнездила в моето сърце.
Смърт - желана
ме прегръща с ръце.
Тяло - студено,
се носи към синьото небе.                                 
                                                       30.01.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...