* * *
657
0
1
"Докато човек е жив, не трябва да губи надежда!"
Спомен - болезнен,
отново се връща при мен.
Самота - безкрайна
ме съпътства и в този ден.
Любов - непотребна,
отхвърлена от любимия човек.
Надежда - последна,
но свършила с твоето "НЕ"!
Сълзи - горчиви,
се стичат по моето лице.
Мъка - непреодолима,
се е загнездила в моето сърце.
Смърт - желана
ме прегръща с ръце.
Тяло - студено,
се носи към синьото небе.
30.01.2004г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
