21 may 2006, 15:59

* * *

  Poesía
1.1K 0 8

ххх

 

Най-много обичам нашите сутрини –

прегръдка, целувка и скачаме.

И след толкова време все още влюбени,

тръгваме двама нанякъде.

 

Ти стъпваш царствен, властен, наперен

и целият свят е в краката ти.

Аз – крачка след теб, застаряваща лелка –

сякаш съм твоя сянка.

 

И въпреки разликата в годините

не чувствам никакво неудобство.

Дай, Боже, всекиму да изпита

такава взаимна обич!

 

Щом си до мене ще преживея

всяко човешко предателство,

само ти да останеш любовен и верен!


Ела тук!

 Седни!

    Дай лапа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Шишкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...