May 21, 2006, 3:59 PM

* * * 

  Poetry
933 0 8

ххх

 

Най-много обичам нашите сутрини –

прегръдка, целувка и скачаме.

И след толкова време все още влюбени,

тръгваме двама нанякъде.

 

Ти стъпваш царствен, властен, наперен

и целият свят е в краката ти.

Аз – крачка след теб, застаряваща лелка –

сякаш съм твоя сянка.

 

И въпреки разликата в годините

не чувствам никакво неудобство.

Дай, Боже, всекиму да изпита

такава взаимна обич!

 

Щом си до мене ще преживея

всяко човешко предателство,

само ти да останеш любовен и верен!


Ела тук!

 Седни!

    Дай лапа!

© Анелия Шишкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??