21 мая 2006 г., 15:59

* * *

1.1K 0 8

ххх

 

Най-много обичам нашите сутрини –

прегръдка, целувка и скачаме.

И след толкова време все още влюбени,

тръгваме двама нанякъде.

 

Ти стъпваш царствен, властен, наперен

и целият свят е в краката ти.

Аз – крачка след теб, застаряваща лелка –

сякаш съм твоя сянка.

 

И въпреки разликата в годините

не чувствам никакво неудобство.

Дай, Боже, всекиму да изпита

такава взаимна обич!

 

Щом си до мене ще преживея

всяко човешко предателство,

само ти да останеш любовен и верен!


Ела тук!

 Седни!

    Дай лапа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Шишкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...