21.05.2006 г., 15:59

* * *

1.1K 0 8

ххх

 

Най-много обичам нашите сутрини –

прегръдка, целувка и скачаме.

И след толкова време все още влюбени,

тръгваме двама нанякъде.

 

Ти стъпваш царствен, властен, наперен

и целият свят е в краката ти.

Аз – крачка след теб, застаряваща лелка –

сякаш съм твоя сянка.

 

И въпреки разликата в годините

не чувствам никакво неудобство.

Дай, Боже, всекиму да изпита

такава взаимна обич!

 

Щом си до мене ще преживея

всяко човешко предателство,

само ти да останеш любовен и верен!


Ела тук!

 Седни!

    Дай лапа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...