20 ago 2006, 8:39

***

  Poesía
744 0 2
Около мен - усмихнати лица,
доволна съм от тези гледки всеки ден,
страстта блика от пълни с любов сърца,
а къде е любовта за мен?

Всеки ден лица озарени,
влюбени са - нека се обичат,
едни и същи хора засмени
и от километри колко са щастливи си личат.

Не мога да не им се радвам,
грехота е да завиждам
и всеки ден все повече се радвам
все нови и нови влюбени да виждам.

Но къде е щастието мое?
Не заслужавам ли да бъда аз щастлива?
Искам го,за него давам всичко свое,
искам сърчицето ми от обич да прелива.

И знам,и вярвам,че любовта ме очаква,
знам че скоро ще я открия,
и съм убедена,че някъде ме тайно тя причаква
и чака да се гмурна в нейната стихия.

Къде си,принце на мечтите ми?
Къде е белият ти кон?
Ела сега да сбъднеш и мечтите ми,
направи сърцето ми свой дом!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белослава Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...