20 авг. 2006 г., 08:39

***

750 0 2
Около мен - усмихнати лица,
доволна съм от тези гледки всеки ден,
страстта блика от пълни с любов сърца,
а къде е любовта за мен?

Всеки ден лица озарени,
влюбени са - нека се обичат,
едни и същи хора засмени
и от километри колко са щастливи си личат.

Не мога да не им се радвам,
грехота е да завиждам
и всеки ден все повече се радвам
все нови и нови влюбени да виждам.

Но къде е щастието мое?
Не заслужавам ли да бъда аз щастлива?
Искам го,за него давам всичко свое,
искам сърчицето ми от обич да прелива.

И знам,и вярвам,че любовта ме очаква,
знам че скоро ще я открия,
и съм убедена,че някъде ме тайно тя причаква
и чака да се гмурна в нейната стихия.

Къде си,принце на мечтите ми?
Къде е белият ти кон?
Ела сега да сбъднеш и мечтите ми,
направи сърцето ми свой дом!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Белослава Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...