Aug 20, 2006, 8:39 AM

***

  Poetry
745 0 2
Около мен - усмихнати лица,
доволна съм от тези гледки всеки ден,
страстта блика от пълни с любов сърца,
а къде е любовта за мен?

Всеки ден лица озарени,
влюбени са - нека се обичат,
едни и същи хора засмени
и от километри колко са щастливи си личат.

Не мога да не им се радвам,
грехота е да завиждам
и всеки ден все повече се радвам
все нови и нови влюбени да виждам.

Но къде е щастието мое?
Не заслужавам ли да бъда аз щастлива?
Искам го,за него давам всичко свое,
искам сърчицето ми от обич да прелива.

И знам,и вярвам,че любовта ме очаква,
знам че скоро ще я открия,
и съм убедена,че някъде ме тайно тя причаква
и чака да се гмурна в нейната стихия.

Къде си,принце на мечтите ми?
Къде е белият ти кон?
Ела сега да сбъднеш и мечтите ми,
направи сърцето ми свой дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белослава Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....