Aug 20, 2006, 8:39 AM

***

  Poetry
743 0 2
Около мен - усмихнати лица,
доволна съм от тези гледки всеки ден,
страстта блика от пълни с любов сърца,
а къде е любовта за мен?

Всеки ден лица озарени,
влюбени са - нека се обичат,
едни и същи хора засмени
и от километри колко са щастливи си личат.

Не мога да не им се радвам,
грехота е да завиждам
и всеки ден все повече се радвам
все нови и нови влюбени да виждам.

Но къде е щастието мое?
Не заслужавам ли да бъда аз щастлива?
Искам го,за него давам всичко свое,
искам сърчицето ми от обич да прелива.

И знам,и вярвам,че любовта ме очаква,
знам че скоро ще я открия,
и съм убедена,че някъде ме тайно тя причаква
и чака да се гмурна в нейната стихия.

Къде си,принце на мечтите ми?
Къде е белият ти кон?
Ела сега да сбъднеш и мечтите ми,
направи сърцето ми свой дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белослава Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...