6 dic 2012, 14:08  

***

  Poesía » Otra
2.1K 2 18

Тя беше млада, колкото щастлива.

Нагиздена -  в светулки и воали!

Но сватбеният ден... за ден отмина.

Стар доктор не посмя да я пожали.

 

Отсече, че е ялова. И празна.

Светът се срина. Затъркаля камъни.

Светулките по роклята угаснаха,

а всяка тъмнина е пълна с Нямане.

 

Мъжът ù тръгна ( след като заключи)

към кръчмата - скривалище за ядове.

Балконът се разлая, вместо куче.

Тя падна кратко  -  както падат ангели.

 

Погребаха я с роклята ù млада-

в земята, даже, няма да е тясна!

А той до днес пирува. Безпощадно.

От роклята ù двойно по-угаснал.

 

2012*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...