6.12.2012 г., 14:08 ч.  

*** 

  Поезия » Друга
1537 2 18

Тя беше млада, колкото щастлива.

Нагиздена -  в светулки и воали!

Но сватбеният ден... за ден отмина.

Стар доктор не посмя да я пожали.

 

Отсече, че е ялова. И празна.

Светът се срина. Затъркаля камъни.

Светулките по роклята угаснаха,

а всяка тъмнина е пълна с Нямане.

 

Мъжът ù тръгна ( след като заключи)

към кръчмата - скривалище за ядове.

Балконът се разлая, вместо куче.

Тя падна кратко  -  както падат ангели.

 

Погребаха я с роклята ù млада-

в земята, даже, няма да е тясна!

А той до днес пирува. Безпощадно.

От роклята ù двойно по-угаснал.

 

2012*

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??