***
Тя беше млада, колкото щастлива.
Нагиздена - в светулки и воали!
Но сватбеният ден... за ден отмина.
Стар доктор не посмя да я пожали.
Отсече, че е ялова. И празна.
Светът се срина. Затъркаля камъни.
Светулките по роклята угаснаха,
а всяка тъмнина е пълна с Нямане.
Мъжът ù тръгна ( след като заключи)
към кръчмата - скривалище за ядове.
Балконът се разлая, вместо куче.
Тя падна кратко - както падат ангели.
Погребаха я с роклята ù млада-
в земята, даже, няма да е тясна!
А той до днес пирува. Безпощадно.
От роклята ù двойно по-угаснал.
2012*
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Брилянтно наистина, сигурно постоянно го чуваш, но аз да кажа, че думите ти влизат в сърцето на още един човек... Благодаря ти, че ме насищаш, скоро не ми се беше случвало
-
Уоу, безмълвна съм!!!
-
Много силно!
-
Поклон... и почитания...
невероятнице... -
Еййй, Поли...какво перо имаш само!Поклон!
-
!!!
-
!!!...
-
едва ли вече има хубави думи, които не си чела/чула за себе си, но не мога да ее отбележа, че си ззабележителна.
като, че си от друго време... -
-
Боли.
-
не жестоко направо си е убийствено
-
*
-
даммм,!!!
-
Жестоко! Поразително е перото ти, Поли!
-
Поздравявам те за чудния стих и заглавието!
-
Ей, мило момиче, как ми липсвашеееее.... брилянтен стих!
-
...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
...