***
Тя беше млада, колкото щастлива.
Нагиздена - в светулки и воали!
Но сватбеният ден... за ден отмина.
Стар доктор не посмя да я пожали.
Отсече, че е ялова. И празна.
Светът се срина. Затъркаля камъни.
Светулките по роклята угаснаха,
а всяка тъмнина е пълна с Нямане.
Мъжът ù тръгна ( след като заключи)
към кръчмата - скривалище за ядове.
Балконът се разлая, вместо куче.
Тя падна кратко - както падат ангели.
Погребаха я с роклята ù млада-
в земята, даже, няма да е тясна!
А той до днес пирува. Безпощадно.
От роклята ù двойно по-угаснал.
2012*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
