* * *

9 sept 2006, 10:53

Poesía

457 0 2

Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тичаме назад или напред, нея - светлината, за да достигнем... Никой не спира дните, които безспирно летят. И осъзнали грешките си ние - горките - се опитваме да върнем времето назад.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-09T14:04:42+03:00

Аз не познавам такъв, който да е успял да върне времето назад.Е, само някои пластични хирурзи. Затова живей за мига!
moni_78 (Момчил Минков )

2006-09-09T11:00:33+03:00

Много вярно!Но ако всеки осъзнае своите грешки,ще му е по-лесно да продължи напред без да връща времето назад!6

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas