* * *
Захвърлено там сред мъглите,
бъдещето грее като светъл лъч,
а на болката сълзите
пак супътстват човешкия път.
С нетърпение очакваме,
да дойде така желаният нов ден -
и във всеки ден се ражда дете,
но и във всеки ден умира човек.
Забързани в такт със стрелките,
нямаме време да си поемем дъх.
Все тичаме назад или напред,
нея - светлината, за да достигнем...
Никой не спира дните,
които безспирно летят.
И осъзнали грешките си ние - горките -
се опитваме да върнем времето назад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
