9.09.2006 г., 10:53 ч.
* * *
Захвърлено там сред мъглите,
бъдещето грее като светъл лъч,
а на болката сълзите
пак супътстват човешкия път.
С нетърпение очакваме,
да дойде така желаният нов ден -
и във всеки ден се ражда дете,
но и във всеки ден умира човек.
Забързани в такт със стрелките,
нямаме време да си поемем дъх.
Все тичаме назад или напред,
нея - светлината, за да достигнем...
Никой не спира дните,
които безспирно летят.
И осъзнали грешките си ние - горките -
се опитваме да върнем времето назад.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз не познавам такъв, който да е успял да върне времето назад.Е, само някои пластични хирурзи. Затова живей за мига!
-
Много вярно!Но ако всеки осъзнае своите грешки,ще му е по-лесно да продължи напред без да връща времето назад!6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
