9.09.2006 г., 10:53 ч.

* * * 

  Поезия
462 0 2
Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тичаме назад или напред, нея - светлината, за да достигнем... Никой не спира дните, които безспирно летят. И осъзнали грешките си ние - горките - се опитваме да върнем времето назад.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз не познавам такъв, който да е успял да върне времето назад.Е, само някои пластични хирурзи. Затова живей за мига!
  • Много вярно!Но ако всеки осъзнае своите грешки,ще му е по-лесно да продължи напред без да връща времето назад!6
Предложения
: ??:??