Sep 9, 2006, 10:53 AM

* * *

Poetry

600 0 2

Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тичаме назад или напред, нея - светлината, за да достигнем... Никой не спира дните, които безспирно летят. И осъзнали грешките си ние - горките - се опитваме да върнем времето назад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Аз не познавам такъв, който да е успял да върне времето назад.Е, само някои пластични хирурзи. Затова живей за мига!

2006-09-09T14:04:42+03:00
moni_78 (Момчил Минков )

Много вярно!Но ако всеки осъзнае своите грешки,ще му е по-лесно да продължи напред без да връща времето назад!6

2006-09-09T11:00:33+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0