25 jul 2006, 16:51

* * *

  Poesía
820 0 2

Тъжна - да такава съм сега!
И каква да бъда...
Нима имам избор - нима?!
Не...
И какво да правя сега?!
Къде да търся покой и топлина?
Да се ровя ли из прашните си спомени?
Да разлистя ли аз страници затворени?
Да търся ли неуморно някоя топла дума
                                       ред след ред?
Или да се примиря, че съдено ми е финалния куплет
от щастието свое да изпея...
И след това в безтегловността да се зарея.
Сама и лека като въздух...
Сама - сама във безтегловността!
Та как да искам щастие,
като я няма любовта?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Енева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами аз не претендирам, че съм права, но съм чувала, че не е задължително римата да се поддържа постоянно. Има стихове, които звучат малко като проза, но са поезия. Важното е да има някакъв ритъм и последователност - не знам дали моето е така. Вие ще кажете.
  • Това не ми звучи като стихотворение, а на теб?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....