Тъжна - да такава съм сега!
И каква да бъда...
Нима имам избор - нима?!
Не...
И какво да правя сега?!
Къде да търся покой и топлина?
Да се ровя ли из прашните си спомени?
Да разлистя ли аз страници затворени?
Да търся ли неуморно някоя топла дума
ред след ред?
Или да се примиря, че съдено ми е финалния куплет
от щастието свое да изпея...
И след това в безтегловността да се зарея.
Сама и лека като въздух...
Сама - сама във безтегловността!
Та как да искам щастие,
като я няма любовта?!
© Милена Енева Всички права запазени