25 июл. 2006 г., 16:51

* * *

825 0 2

Тъжна - да такава съм сега!
И каква да бъда...
Нима имам избор - нима?!
Не...
И какво да правя сега?!
Къде да търся покой и топлина?
Да се ровя ли из прашните си спомени?
Да разлистя ли аз страници затворени?
Да търся ли неуморно някоя топла дума
                                       ред след ред?
Или да се примиря, че съдено ми е финалния куплет
от щастието свое да изпея...
И след това в безтегловността да се зарея.
Сама и лека като въздух...
Сама - сама във безтегловността!
Та как да искам щастие,
като я няма любовта?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами аз не претендирам, че съм права, но съм чувала, че не е задължително римата да се поддържа постоянно. Има стихове, които звучат малко като проза, но са поезия. Важното е да има някакъв ритъм и последователност - не знам дали моето е така. Вие ще кажете.
  • Това не ми звучи като стихотворение, а на теб?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...