11 ago 2006, 23:50

* * *

  Poesía
1.1K 0 3

Огнени сенки танцуват по пясъка.

Жадуват за допира с тялото ми.

Обгръщат ме с безплътните си тела.

Галят ме с нежността на пръстите ти.

Допират устни до моите.

Надяват се да забравя за теб.

Но аз все още усещам аромата ти,

усещам дъха на целувките ти,

чувам ударите на сърцето ти.

Сенките не могат да ми отнемат спомените,

не могат да изтръгнат любовта ми,

не могат да ме обладаят.

Аз все още те чувствам,

както чувам шепота им,

както усещам докосванията им,

които изгарят душата ми...

Няма да те забравя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Вичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...