11 ago 2006, 23:50

* * *

  Poesía
1.1K 0 3

Огнени сенки танцуват по пясъка.

Жадуват за допира с тялото ми.

Обгръщат ме с безплътните си тела.

Галят ме с нежността на пръстите ти.

Допират устни до моите.

Надяват се да забравя за теб.

Но аз все още усещам аромата ти,

усещам дъха на целувките ти,

чувам ударите на сърцето ти.

Сенките не могат да ми отнемат спомените,

не могат да изтръгнат любовта ми,

не могат да ме обладаят.

Аз все още те чувствам,

както чувам шепота им,

както усещам докосванията им,

които изгарят душата ми...

Няма да те забравя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Вичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...