11 авг. 2006 г., 23:50

* * *

1.1K 0 3

Огнени сенки танцуват по пясъка.

Жадуват за допира с тялото ми.

Обгръщат ме с безплътните си тела.

Галят ме с нежността на пръстите ти.

Допират устни до моите.

Надяват се да забравя за теб.

Но аз все още усещам аромата ти,

усещам дъха на целувките ти,

чувам ударите на сърцето ти.

Сенките не могат да ми отнемат спомените,

не могат да изтръгнат любовта ми,

не могат да ме обладаят.

Аз все още те чувствам,

както чувам шепота им,

както усещам докосванията им,

които изгарят душата ми...

Няма да те забравя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Вичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...