Lady_Temptation
37 el resultado
Посрещам изгрева (психологично*)
I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце. ...
  985 
„Жив е той, жив е!” – там, някъде сред една робска вселена и в сърцата на българите – онези, с тъжните песни и парещи сълзи в очите. „Жив е той, жив е!” – там, някъде по върховете на Балкана, дето се ражда свободата. „Жив е той...” и вечно ще живее, задето знае що любов е и що саможертва.
„Тъй е, тъ ...
  1997 
  1548 
  1503 
  1634 
  2079 
  2052 
Пръстите му затрепераха от вълнение. Той отново щеше да я обгърне, да я погали, да вкуси от нея. Но тя не беше като онези момичета, които чакат да открият своята истинска любов. Тя се хвърляше в обятията на онзи, който я пожелаеше, а после не го пускаше да си тръгне, освен ако тя не му беше показала ...
  1310 
  2157 
  1765 
  2047 
  2129 
  2247 
Когато слънцето се подаде иззад хълмовете, сред тишината на околността се чу конски тропот. Копитата на коня връхлитаха като чукове твърдата земя и плашеха уморените нощни свирци - щурците. Вятърът нежно погали спящите листа на акациите, защото искаше пръв да им покаже красивото създание, дръзнало д ...
  1055 
  1766 
  2510 
  1810 
Sayonara или последно сбогом
На L
Скъсаха се
струните на китарата.
На пясък станаха ...
  976 
  1651  10 
Слънцето всячески се опитваше да проникне през спуснатите тъмночервени завеси. Но не успяваше. Онова, на което беше способно, бе единствено да създаде един задушаващ с цвят на вишна сумрак. На леглото бяха нахвърляни десетина черни блузи, а върху тях сякаш беше посипан блестящ прашец като онзи от пр ...
  1476  12 
  1437 
  2129 
Сред ухание на цъфнали череши
светът изглежда розов.
И като бебе във дланта ти се е сгушил.
Подари му ябълкова ласка
и мисъл със бадемов аромат. ...
  1333 
Малката русалка
(един опит за продължение на една красива приказка)

Търсех сърцето на океана
като мисъл полетяла над вълните. ...
  1170 
Светът посивя,
но не заради облаците,
обгърнали небосвода.
Светът посивя
от усмивката, ...
  944 
Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в сол ...
  1458 
For Sure
If I could walk a thousand miles a day, I'd try,
To do it, cos I don't know if you really say,
I think I saw the sky tonight, pushing through it feels alright,
And I just don't know who I wanna be, ...
  1560 
Lostprophets - 4 AM forever

Yesterday I lost my closest friend
Yesterday I wanted time to end
I wonder if my heart will ever mend ...
  3470 
Сивотата на деня
пречупи се
през призмата на есента,
превръщайки се
в топла приказка. ...
  991 
Беше около два след полунощ, когато на вратата се позвъни. Марая стана от леглото почти бодра – беше вече свикнала всяка нощ да я събуждат по този начин. Отвори вратата и инстинктивно погледна надолу. На изтривалката отново я чакаше поредната черна роза, на която беше завързана бележка, написана със ...
  1346 
  893 
Искам да видя ада!
Да поплувам сред пламъците му.
Да се напия с дявола.
И там да пея от кеф-
дори и фалшиво. ...
  873 
  894 
Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
  1415 
Тихи стъпки зад мен –
това си ти - един звук,
следящ ме навсякъде.
Капка бисерен дъжд –
това си ти – една мисъл, ...
  1210  11 
Огнени сенки танцуват по пясъка.
Жадуват за допира с тялото ми.
Обгръщат ме с безплътните си тела.
Галят ме с нежността на пръстите ти.
Допират устни до моите. ...
  882 
По покривите пробягва надеждата,
че утрото ще ни погали пак
с лъчите си от нежна красота.
Дали отново ще се срещнем с щастието,
което носи ни мечти крилати ...
  810 
Propuestas
: ??:??