11.08.2006 г., 23:50

* * *

1.1K 0 3

Огнени сенки танцуват по пясъка.

Жадуват за допира с тялото ми.

Обгръщат ме с безплътните си тела.

Галят ме с нежността на пръстите ти.

Допират устни до моите.

Надяват се да забравя за теб.

Но аз все още усещам аромата ти,

усещам дъха на целувките ти,

чувам ударите на сърцето ти.

Сенките не могат да ми отнемат спомените,

не могат да изтръгнат любовта ми,

не могат да ме обладаят.

Аз все още те чувствам,

както чувам шепота им,

както усещам докосванията им,

които изгарят душата ми...

Няма да те забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...