11.08.2006 г., 23:50

* * *

1.1K 0 3

Огнени сенки танцуват по пясъка.

Жадуват за допира с тялото ми.

Обгръщат ме с безплътните си тела.

Галят ме с нежността на пръстите ти.

Допират устни до моите.

Надяват се да забравя за теб.

Но аз все още усещам аромата ти,

усещам дъха на целувките ти,

чувам ударите на сърцето ти.

Сенките не могат да ми отнемат спомените,

не могат да изтръгнат любовта ми,

не могат да ме обладаят.

Аз все още те чувствам,

както чувам шепота им,

както усещам докосванията им,

които изгарят душата ми...

Няма да те забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...