30 oct 2006, 12:13

* * * 

  Poesía
530 0 9

Аз чакам онзи хубав ден,

когато пролет ще настъпи,

да дойдеш тихо ти при мен

и всяко цвете да разцъфне.

Слани сърцето ми покриха,

затрупаха го снежни преспи,

във него сто ръце се триха,

облякоха го в черни дрехи.

И всичко искам да забравя,

от студ когато аз треперих.

Душата в бяло ще оставя,

добре, че нея не почерних!

А спомените, вече пожълтели

не  ме държат във плен,

като дрехи, стари, овехтели

непотребни са за мен.

И черното ще стане бяло,

жълтото ще зеленее,

слънцето ще е изгряло

идва пролет пак за мене.

 

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??