* * *
Аз чакам онзи хубав ден,
когато пролет ще настъпи,
да дойдеш тихо ти при мен
и всяко цвете да разцъфне.
Слани сърцето ми покриха,
затрупаха го снежни преспи,
във него сто ръце се триха,
облякоха го в черни дрехи.
И всичко искам да забравя,
от студ когато аз треперих.
Душата в бяло ще оставя,
добре, че нея не почерних!
А спомените, вече пожълтели
не ме държат във плен,
като дрехи, стари, овехтели
непотребни са за мен.
И черното ще стане бяло,
жълтото ще зеленее,
слънцето ще е изгряло
идва пролет пак за мене.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
