kity (Людмила Нилсън)
145 8539
30.10.2006 г., 12:13 ч.

* * * 

  Поезия
531 0 9

Аз чакам онзи хубав ден,

когато пролет ще настъпи,

да дойдеш тихо ти при мен

и всяко цвете да разцъфне.

Слани сърцето ми покриха,

затрупаха го снежни преспи,

във него сто ръце се триха,

облякоха го в черни дрехи.

И всичко искам да забравя,

от студ когато аз треперих.

Душата в бяло ще оставя,

добре, че нея не почерних!

А спомените, вече пожълтели

не  ме държат във плен,

като дрехи, стари, овехтели

непотребни са за мен.

И черното ще стане бяло,

жълтото ще зеленее,

слънцето ще е изгряло

идва пролет пак за мене.

 

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??