6 dic 2006, 13:00

* * *

  Poesía
1.1K 0 1
           Дълго време мина откакто с теб се разделихме -
           горчивина съдбата ни поднесе и ний до дъно я изпихме,
           но ето, че във този ден
           ти отново си до мен!
           Времето не успя да заличи нашето чувство,
           което за нас е прекрасно и светло изкуство
           и всичко е вълнуващо както и преди -
           любовта е още жива в нашите души!
           Освен да сме заедно друго за нас няма значение,
           защото един към друг изпитваме силно влечение
           и благодарение на тежката раздяла и дълга самота
           разбрахме, че не можем един без друг в света!
           Аз съм част от теб и ти си част от мен,
           когато сме двама дори нощта за нас е ден
           и щастието навсякъде със нас върви,
           и неотлъчно ни следват нашите мечти!
           Радвам се, че те имам до мен,
           защото с теб - за мен е слънчев всеки ден
           и нашата любов е силна и изпепеляваща -
           тя е светъл лъч, вълшебство, завладяваща!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...