* * *

Poesía

891 0 5

* * *

Помаха за сбогом, даже не каза,

че животът е околовръстен.

Пробягах горещия покрив на лятото,

три пъти мама

след мен се прекръсти.

Търкалях залези,

картографирах времето по памет.

На педя тишина зарових

счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози.

Колко близо изглежда небето

от бездната на собствените стъпки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dimonas (Ди Цветкова)

Страхотно пишеш,но би могъл да публикуваш по-често,за да можем да се наслаждаваме на предложеното.Браво!

2008-11-08T13:05:27+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

И аз по стъпките на Валентино ...
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози. ....!!!

Благодаря!

2008-02-22T03:30:22+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Това е нечовешко - така яко, че... направо не знам къде съм. Пиши - ощеееееее, не спирайййй!!! Страшно добър си - перла в короната си.... младеж

2008-02-22T00:53:09+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози.
...
Нямам думи!

2007-05-19T10:34:43+03:00
geowid (Георги Видинов)

Харесва ми...силно! Поздрав!

2007-05-18T23:05:08+03:00