18.05.2007 г., 22:26

* * *

892 0 5

*  *  *




Помаха за сбогом, даже не каза,

че животът е околовръстен.

Пробягах горещия покрив на лятото,

три пъти мама

                        след мен се прекръсти.

Търкалях залези,

картографирах времето по памет.

На педя тишина зарових

счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози. 

Колко близо изглежда небето

 от бездната на собствените стъпки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно пишеш,но би могъл да публикуваш по-често,за да можем да се наслаждаваме на предложеното.Браво!
  • И аз по стъпките на Валентино ...
    Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози. ....!!!

    Благодаря!
  • Това е нечовешко - така яко, че... направо не знам къде съм. Пиши - ощеееееее, не спирайййй!!! Страшно добър си - перла в короната си.... младеж
  • Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози.
    ...
    Нямам думи!
  • Харесва ми...силно! Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...