* * *
* * *
Помаха за сбогом, даже не каза,
че животът е околовръстен.
Пробягах горещия покрив на лятото,
три пъти мама
след мен се прекръсти.
Търкалях залези,
картографирах времето по памет.
На педя тишина зарових
счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози.
Колко близо изглежда небето
от бездната на собствените стъпки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
