May 18, 2007, 10:26 PM

* * * 

  Poetry
741 0 5

*  *  *




Помаха за сбогом, даже не каза,

че животът е околовръстен.

Пробягах горещия покрив на лятото,

три пъти мама

                        след мен се прекръсти.

Търкалях залези,

картографирах времето по памет.

На педя тишина зарових

счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози. 

Колко близо изглежда небето

 от бездната на собствените стъпки.

© Димитър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно пишеш,но би могъл да публикуваш по-често,за да можем да се наслаждаваме на предложеното.Браво!
  • И аз по стъпките на Валентино ...
    Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози. ....!!!

    Благодаря!
  • Това е нечовешко - така яко, че... направо не знам къде съм. Пиши - ощеееееее, не спирайййй!!! Страшно добър си - перла в короната си.... младеж
  • Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози.
    ...
    Нямам думи!
  • Харесва ми...силно! Поздрав!
Random works
: ??:??