* * *
* * *
Помаха за сбогом, даже не каза,
че животът е околовръстен.
Пробягах горещия покрив на лятото,
три пъти мама
след мен се прекръсти.
Търкалях залези,
картографирах времето по памет.
На педя тишина зарових
счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози.
Колко близо изглежда небето
от бездната на собствените стъпки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Все права защищены
