дитер (Димитър)
5 0
18 мая 2007 г., 22:26

* * * 

  Поэзия
742 0 5

*  *  *




Помаха за сбогом, даже не каза,

че животът е околовръстен.

Пробягах горещия покрив на лятото,

три пъти мама

                        след мен се прекръсти.

Търкалях залези,

картографирах времето по памет.

На педя тишина зарових

счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози. 

Колко близо изглежда небето

 от бездната на собствените стъпки.

© Димитър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно пишеш,но би могъл да публикуваш по-често,за да можем да се наслаждаваме на предложеното.Браво!
  • И аз по стъпките на Валентино ...
    Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози. ....!!!

    Благодаря!
  • Това е нечовешко - така яко, че... направо не знам къде съм. Пиши - ощеееееее, не спирайййй!!! Страшно добър си - перла в короната си.... младеж
  • Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози.
    ...
    Нямам думи!
  • Харесва ми...силно! Поздрав!
Предложения
: ??:??