13 oct 2006, 18:35

***

  Poesía
631 0 4
Бяхме с теб две слети пътеки, 
бяхме минало и настояще,
но строшиха се оковите тежки,
зароди ни се новото бъдеще...
Потеглихме - дъжда ни обливаше,
аз - на запад, безкрай се препъвах,
сърцето прободено дълго кървеше,
но от кървите по-силна ставах!
Преобърнах се... нахлу във живота ми
ураган мощен, обсипан с надежда,
че след буря пак слънце изгрява,
че след мъка пак любовта побеждава! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тереза Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...че след буря пак слънце изгрява,
    че след мъка пак любовта побеждава!"

    Хареса ми стиха ти! Поздравления!
  • Много е хубаво мила!"но от кървите по-силна ставах"Това е настина много хубаво,защото да се предаваш и униваш след всички кърви,не мисля,че би било добро решение....
    Поздравявам те,6 и
  • Благодаря Етчи...
  • Хубаво е ... когато урагана е обсипан с надежда.

    Поздрав.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...