Oct 13, 2006, 6:35 PM

***

  Poetry
632 0 4
Бяхме с теб две слети пътеки, 
бяхме минало и настояще,
но строшиха се оковите тежки,
зароди ни се новото бъдеще...
Потеглихме - дъжда ни обливаше,
аз - на запад, безкрай се препъвах,
сърцето прободено дълго кървеше,
но от кървите по-силна ставах!
Преобърнах се... нахлу във живота ми
ураган мощен, обсипан с надежда,
че след буря пак слънце изгрява,
че след мъка пак любовта побеждава! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тереза All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...че след буря пак слънце изгрява,
    че след мъка пак любовта побеждава!"

    Хареса ми стиха ти! Поздравления!
  • Много е хубаво мила!"но от кървите по-силна ставах"Това е настина много хубаво,защото да се предаваш и униваш след всички кърви,не мисля,че би било добро решение....
    Поздравявам те,6 и
  • Благодаря Етчи...
  • Хубаво е ... когато урагана е обсипан с надежда.

    Поздрав.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...