13.10.2006 г., 18:35

***

630 0 4
Бяхме с теб две слети пътеки, 
бяхме минало и настояще,
но строшиха се оковите тежки,
зароди ни се новото бъдеще...
Потеглихме - дъжда ни обливаше,
аз - на запад, безкрай се препъвах,
сърцето прободено дълго кървеше,
но от кървите по-силна ставах!
Преобърнах се... нахлу във живота ми
ураган мощен, обсипан с надежда,
че след буря пак слънце изгрява,
че след мъка пак любовта побеждава! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тереза Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...че след буря пак слънце изгрява,
    че след мъка пак любовта побеждава!"

    Хареса ми стиха ти! Поздравления!
  • Много е хубаво мила!"но от кървите по-силна ставах"Това е настина много хубаво,защото да се предаваш и униваш след всички кърви,не мисля,че би било добро решение....
    Поздравявам те,6 и
  • Благодаря Етчи...
  • Хубаво е ... когато урагана е обсипан с надежда.

    Поздрав.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...