13.10.2006 г., 18:35 ч.

*** 

  Поезия
499 0 4
Бяхме с теб две слети пътеки, бяхме минало и настояще, но строшиха се оковите тежки, зароди ни се новото бъдеще... Потеглихме - дъжда ни обливаше, аз - на запад, безкрай се препъвах, сърцето прободено дълго кървеше, но от кървите по-силна ставах! Преобърнах се... нахлу във живота ми ураган мощен, обсипан с надежда, че след буря пак слънце изгрява, че след мъка пак любовта побеждава!

© Тереза Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...че след буря пак слънце изгрява,
    че след мъка пак любовта побеждава!"

    Хареса ми стиха ти! Поздравления!
  • Много е хубаво мила!"но от кървите по-силна ставах"Това е настина много хубаво,защото да се предаваш и униваш след всички кърви,не мисля,че би било добро решение....
    Поздравявам те,6 и
  • Благодаря Етчи...
  • Хубаво е ... когато урагана е обсипан с надежда.

    Поздрав.
Предложения
: ??:??