Бяхме с теб две слети пътеки, бяхме минало и настояще, но строшиха се оковите тежки, зароди ни се новото бъдеще... Потеглихме - дъжда ни обливаше, аз - на запад, безкрай се препъвах, сърцето прободено дълго кървеше, но от кървите по-силна ставах! Преобърнах се... нахлу във живота ми ураган мощен, обсипан с надежда, че след буря пак слънце изгрява, че след мъка пак любовта побеждава!