2 dic 2006, 15:38

* * * 

  Poesía
553 0 6

Тихо е. И в счупените пламъци
откриват снеговете своя сянка.
И е възможно да не се докосваме.
И е възможно да не сме примамка
за освирепелите си користи.
Дали обаче ще достигне смисълът
на всичките ни дни и настроения,
за да се скърпи от изпуснатите бримки
пак нова, достоверна приказка.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??