Dec 2, 2006, 3:38 PM

* * * 

  Poetry
690 0 6
Тихо е. И в счупените пламъци
откриват снеговете своя сянка.
И е възможно да не се докосваме.
И е възможно да не сме примамка
за освирепелите си користи.
Дали обаче ще достигне смисълът
на всичките ни дни и настроения,
за да се скърпи от изпуснатите бримки
пак нова, достоверна приказка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Random works
: ??:??