Dec 2, 2006, 3:38 PM

* * * 

  Poetry
589 0 6

Тихо е. И в счупените пламъци
откриват снеговете своя сянка.
И е възможно да не се докосваме.
И е възможно да не сме примамка
за освирепелите си користи.
Дали обаче ще достигне смисълът
на всичките ни дни и настроения,
за да се скърпи от изпуснатите бримки
пак нова, достоверна приказка.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??