2 дек. 2006 г., 15:38

* * *

Поэзия

859 0 6

Тихо е. И в счупените пламъци
откриват снеговете своя сянка.
И е възможно да не се докосваме.
И е възможно да не сме примамка
за освирепелите си користи.
Дали обаче ще достигне смисълът
на всичките ни дни и настроения,
за да се скърпи от изпуснатите бримки
пак нова, достоверна приказка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравявам те!

2006-12-03T12:58:57+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Интересно и хубаво!

2006-12-02T22:15:46+02:00
didislava (Дидислава)

Аз лично не съм по скърпените приказки, Браво, много интересно пишеш!

2006-12-02T20:02:29+02:00
Романтик (Христо Костов)

Отново хубав стих!!! Поздрави, Мариана!!!

2006-12-02T19:50:00+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"за да се скърпи от изпуснатите бримки
пак нова, достоверна приказка."
Дали...замисли ме Мариана.
А за стиха поздравления!!!

2006-12-02T17:29:29+02:00