21 dic 2006, 5:20

* * *

  Poesía
1K 0 10
Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм -
пропъдих сенки и мъгли,
в които егоизмът властва,
прогледнах с твоите очи
и мога смело да прекрача
при теб-във твоя свят. Разбрах,
че да обичаш някого не значи
да няма болка и да няма страх.
Че  новото във болката те чака-
тя сладка е,а не горчива,
прозреш ли в миг,че този някой
в греха си тебе пак открива.
И ако този някой има сила
и нужда- слабостта си да признае,
и тази слабост не е раздвоила
ума и сетивата му - това е
любов, хармония открила,
по-истинската, другата любов,
която с мъдрост е дарила
живота ти - да бъде вечно нов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти много харесах, макар да мисля, че не мога да изпитам такива чувства!
  • Прекрасен стих! Правото на избор и свободната воля са неприкосновени .
    Само свободният човек може да ни обича истински и истински да се връща при нас . Но все пак ти пожелавам по-малко от тази горчиво-сладка болка !
  • Запомнящ се стих, Мариана!
    Поздравявам те!
  • Текстът е сериозан. Анализирах го чрез творбата: "Пред твоя стих Мариана, аз се спрях"
    Поздрав!
  • Хубав стих! Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...