21.12.2006 г., 5:20 ч.

* * * 

  Поезия
779 0 10
Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм -
пропъдих сенки и мъгли,
в които егоизмът властва,
прогледнах с твоите очи
и мога смело да прекрача
при теб-във твоя свят. Разбрах,
че да обичаш някого не значи
да няма болка и да няма страх.
Че  новото във болката те чака-
тя сладка е,а не горчива,
прозреш ли в миг,че този някой
в греха си тебе пак открива.
И ако този някой има сила
и нужда- слабостта си да признае,
и тази слабост не е раздвоила
ума и сетивата му - това е
любов, хармония открила,
по-истинската, другата любов,
която с мъдрост е дарила
живота ти - да бъде вечно нов!

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??