Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
28 ene 2007, 13:50

* * *

  Poesía
798 0 10
Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.

За миг се спря... и после пак започна,
всичко в мене беше празнота...
Снегът пропи се с кръв червена,
но ударите ти не спря...

Удряй - тя ме чака,
ритай - вече не боли...
Само, моля те, пази детето,
което в утробата ми тихичко стои...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Rosica (Росица Иванова)
    Rosica (Росица Иванова)
    И аз съжалявам,но...вече не боли от нищо-нито удари,нито лоши думи,той е там...в миналото...
    Благодаря,Синя!
  • bluenight (Синя )
    bluenight (Синя )
    Съжалявам за преживяното от теб! Поздравявам те, Роси!
  • Rosica (Росица Иванова)
    Rosica (Росица Иванова)
    Има,Вили,има и за съжаление се срещат все по-често...
    Усмивки!
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Че има ли такива животни още!
  • Rosica (Росица Иванова)
    Rosica (Росица Иванова)
    Данчо,казваш,че звучи брутално, а аз какво да кажа като съм го преживяла?!

    Благодаря ви!!!
    Много усмивки!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0