28 ene 2007, 13:50

* * *

  Poesía
802 0 10
Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.

За миг се спря... и после пак започна,
всичко в мене беше празнота...
Снегът пропи се с кръв червена,
но ударите ти не спря...

Удряй - тя ме чака,
ритай - вече не боли...
Само, моля те, пази детето,
което в утробата ми тихичко стои...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз съжалявам,но...вече не боли от нищо-нито удари,нито лоши думи,той е там...в миналото...
    Благодаря,Синя!
  • Съжалявам за преживяното от теб! Поздравявам те, Роси!
  • Има,Вили,има и за съжаление се срещат все по-често...
    Усмивки!
  • Че има ли такива животни още!
  • Данчо,казваш,че звучи брутално, а аз какво да кажа като съм го преживяла?!

    Благодаря ви!!!
    Много усмивки!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...