28.01.2007 г., 13:50

* * *

797 0 10
Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.

За миг се спря... и после пак започна,
всичко в мене беше празнота...
Снегът пропи се с кръв червена,
но ударите ти не спря...

Удряй - тя ме чака,
ритай - вече не боли...
Само, моля те, пази детето,
което в утробата ми тихичко стои...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз съжалявам,но...вече не боли от нищо-нито удари,нито лоши думи,той е там...в миналото...
    Благодаря,Синя!
  • Съжалявам за преживяното от теб! Поздравявам те, Роси!
  • Има,Вили,има и за съжаление се срещат все по-често...
    Усмивки!
  • Че има ли такива животни още!
  • Данчо,казваш,че звучи брутално, а аз какво да кажа като съм го преживяла?!

    Благодаря ви!!!
    Много усмивки!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...