Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
29 ene 2007, 22:38

* * *

  Poesía
771 0 5
Седнала на камък
с наведена глава,
стои и плаче млада,
прегърбена жена...

Около нея бяга весело
мъничко дете,
а тя проклина злобно
своето измамено сърце:

-Боже,мили Боже,
с какво заслужих таз съдба -
толкоз много да обичам,
а сега да съм сама!

Дете на плещите си нося,
почерниха ми цялата душа,
а ти не спираш да ми пращаш
само болка и тъга...

Детето нежно я прегръща,
целува я по сухата уста
и с много обич й отвръща:
-Майко, аз съм твоята съдба!

Тя тихо рожбата прегръща,
сълзите падат като бисери в нощта...
Едва сега тя разбира
какво богатство са й оставили на таз земя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0