Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Jan 29, 2007, 10:38 PM

* * *

  Poetry
769 0 5
Седнала на камък
с наведена глава,
стои и плаче млада,
прегърбена жена...

Около нея бяга весело
мъничко дете,
а тя проклина злобно
своето измамено сърце:

-Боже,мили Боже,
с какво заслужих таз съдба -
толкоз много да обичам,
а сега да съм сама!

Дете на плещите си нося,
почерниха ми цялата душа,
а ти не спираш да ми пращаш
само болка и тъга...

Детето нежно я прегръща,
целува я по сухата уста
и с много обич й отвръща:
-Майко, аз съм твоята съдба!

Тя тихо рожбата прегръща,
сълзите падат като бисери в нощта...
Едва сега тя разбира
какво богатство са й оставили на таз земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0