Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
7 dic 2007, 9:28

* * *

  Poesía
982 0 2
Прегърнала детенцето -
върви и плаче...
Толкова обича го,
а ще остане то сираче...

Баща му нейде по света -
пропил се,
а майка му -
от тежка болест покосила се.

За бога, туй дете не е виновно!
С какво заслужи таз съдба?
Баща и майка то загуби,
а сега ще загуби и своята сестра...

Сега, за последно тя го гушка,
по улиците тръгнала сама,
а на гърба й ледената пушка -
изгаря сякаш тялото на бедната жена.

                      * * *

Под моста тихо е -
реката само плаче...
Отеква изстрел във нощта -
остана на света само бедното сираче..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0