* * *
Прегърнала детенцето -
върви и плаче...
Толкова обича го,
а ще остане то сираче...
Баща му нейде по света -
пропил се,
а майка му -
от тежка болест покосила се.
За бога, туй дете не е виновно!
С какво заслужи таз съдба?
Баща и майка то загуби,
а сега ще загуби и своята сестра...
Сега, за последно тя го гушка,
по улиците тръгнала сама,
а на гърба й ледената пушка -
изгаря сякаш тялото на бедната жена.
* * *
Под моста тихо е -
реката само плаче...
Отеква изстрел във нощта -
остана на света само бедното сираче..
върви и плаче...
Толкова обича го,
а ще остане то сираче...
Баща му нейде по света -
пропил се,
а майка му -
от тежка болест покосила се.
За бога, туй дете не е виновно!
С какво заслужи таз съдба?
Баща и майка то загуби,
а сега ще загуби и своята сестра...
Сега, за последно тя го гушка,
по улиците тръгнала сама,
а на гърба й ледената пушка -
изгаря сякаш тялото на бедната жена.
* * *
Под моста тихо е -
реката само плаче...
Отеква изстрел във нощта -
остана на света само бедното сираче..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
