* * *

7 дек. 2007 г., 09:28

Поэзия

676 0 2

Прегърнала детенцето -
върви и плаче...
Толкова обича го,
а ще остане то сираче...

Баща му нейде по света -
пропил се,
а майка му -
от тежка болест покосила се.

За бога, туй дете не е виновно!
С какво заслужи таз съдба?
Баща и майка то загуби,
а сега ще загуби и своята сестра...

Сега, за последно тя го гушка,
по улиците тръгнала сама,
а на гърба й ледената пушка -
изгаря сякаш тялото на бедната жена.

* * *

Под моста тихо е -
реката само плаче...
Отеква изстрел във нощта -
остана на света само бедното сираче..

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения