Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Dec 7, 2007, 9:28 AM

* * *

  Poetry
978 0 2
Прегърнала детенцето -
върви и плаче...
Толкова обича го,
а ще остане то сираче...

Баща му нейде по света -
пропил се,
а майка му -
от тежка болест покосила се.

За бога, туй дете не е виновно!
С какво заслужи таз съдба?
Баща и майка то загуби,
а сега ще загуби и своята сестра...

Сега, за последно тя го гушка,
по улиците тръгнала сама,
а на гърба й ледената пушка -
изгаря сякаш тялото на бедната жена.

                      * * *

Под моста тихо е -
реката само плаче...
Отеква изстрел във нощта -
остана на света само бедното сираче..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0