* * *
Не ме вини, че трябва да вървя,
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден,
очите ни засмени ще се срещнат,
прегръдка ще е нашето "здравей",
целувка ще е нашето "довиждане".
И всеки ще поеме своя път.
И колкото и после да отричам
пред себе си, че вече не горя,
аз зная, все така ще те обичам.
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден,
очите ни засмени ще се срещнат,
прегръдка ще е нашето "здравей",
целувка ще е нашето "довиждане".
И всеки ще поеме своя път.
И колкото и после да отричам
пред себе си, че вече не горя,
аз зная, все така ще те обичам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
